11 feb 2018, 18:54
Епитафия
652
0
0
И така, додет' небето се синее,
не плачете, хора, там се рее моят дух.
Веч свободен, непотъпкан от съмнения,
сега съм цяла и сега живее ми се тук.
И пак се сещайте за мен, когато завали,
но не с тъга - не това са моите сълзи.
С капките от дъжд стълбица към вас строя
да видите, че чиста съм сега, неопетнена от света.
Далеч, но всъщност толкоз близо,
стига само да отворите сърца.
Потърсете ме във нелогичното,
отдето вечно тихо ви крещя. ...
не плачете, хора, там се рее моят дух.
Веч свободен, непотъпкан от съмнения,
сега съм цяла и сега живее ми се тук.
И пак се сещайте за мен, когато завали,
но не с тъга - не това са моите сълзи.
С капките от дъжд стълбица към вас строя
да видите, че чиста съм сега, неопетнена от света.
Далеч, но всъщност толкоз близо,
стига само да отворите сърца.
Потърсете ме във нелогичното,
отдето вечно тихо ви крещя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Гергана Todos los derechos reservados
Propuestas
-
-
Es muy difícil de ser diferente. Estoy solita solo con pluma y mi mente. Estoy sentado aqui ......
-
Tengo en mi espalda un lunar, está bien escondido. Si tú lo quieres venir a buscar, tengo otro alred...
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
