11.02.2018 г., 18:54

Епитафия

763 0 0

И така, додет' небето се синее,

не плачете, хора, там се рее моят дух.

Веч свободен, непотъпкан от съмнения,

сега съм цяла и сега живее ми се тук.

И пак се сещайте за мен, когато завали,

но не с тъга - не това са моите сълзи.

С капките от дъжд стълбица към вас строя

да видите, че чиста съм сега, неопетнена от света.

Далеч, но всъщност толкоз близо,

стига само да отворите сърца.

Потърсете ме във нелогичното,

отдето вечно тихо ви крещя.

Не носете ми цветя...

Искам само с листите им в спомен

аромата си да разнеса.

Без корени, без бодли и суета -

своя корен аз да пусна на света...

Но ето пак се чуват тежки стъпки

в близост до моето вечностудено лобно легло.

Чрез полъха на вятъра злокобен питам:

"Защо пак ме търсите тук, защо?".

Стига, човеци, сега не съм просто труп,

а бродница, надмогнала смъртта...

Чиста съм сега. Чиста душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...