Feb 11, 2018, 6:54 PM

Епитафия

  Poetry » Other
762 0 0

И така, додет' небето се синее,

не плачете, хора, там се рее моят дух.

Веч свободен, непотъпкан от съмнения,

сега съм цяла и сега живее ми се тук.

И пак се сещайте за мен, когато завали,

но не с тъга - не това са моите сълзи.

С капките от дъжд стълбица към вас строя

да видите, че чиста съм сега, неопетнена от света.

Далеч, но всъщност толкоз близо,

стига само да отворите сърца.

Потърсете ме във нелогичното,

отдето вечно тихо ви крещя.

Не носете ми цветя...

Искам само с листите им в спомен

аромата си да разнеса.

Без корени, без бодли и суета -

своя корен аз да пусна на света...

Но ето пак се чуват тежки стъпки

в близост до моето вечностудено лобно легло.

Чрез полъха на вятъра злокобен питам:

"Защо пак ме търсите тук, защо?".

Стига, човеци, сега не съм просто труп,

а бродница, надмогнала смъртта...

Чиста съм сега. Чиста душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...