11 oct 2021, 0:35  

Есента на Дени 

  Poesía » De amor, Del paisaje
589 5 13
По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини
погълват спомени, затварят рани.
Дъждът е пъстър в късното ни кино.
Трохички нежност и любов ни хранят.
Художникът платното си прибира,
по пръстите му лепне старо злато.
Две капки втурнали се правят диря,
ела и прегърни ме, стана хладно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

  746  14 
Propuestas
: ??:??