11.10.2021 г., 0:35 ч.
Есента на Дени
По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини
погълват спомени, затварят рани.
Дъждът е пъстър в късното ни кино.
Трохички нежност и любов ни хранят.
Художникът платното си прибира,
по пръстите му лепне старо злато.
Две капки втурнали се правят диря,
ела и прегърни ме, стана хладно...
Ела, до рамото ми има място!
И под чадъра с теб са докъм триста
сезона пролетни и зимни, летни...
Любов през есента ли??
Истина е! 😊
Свързани произведения
617
8
14
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Валя, Доче - благодаря ви за думите... няма студ ако си (малко) млад и много луд, това малко си е много понякога
-
"кой ти гледа студовете. Щом обича, щом е млад..."
Имаше някога такава песен...
Аплодисменти и за двете художнички! -
Благодаря и аз - хубава картина, едва ли с думи може да се предаде всеки цвят, но поне опитах да разкажа за настроението
-
Браво, момичета! Супер сте, и картината и стихчето! 😊😊
-
Страхотна комбинация!🙂🌹
-
"Ела, до рамото ми има място!"❤
-
😊😊😊
Дени нарисува много цветна есен.
Краси по мъдрува, сложи в нея песен! -
Прекрасни сте и двечките!
-
Чудно се припокрива с картината и усещането от нея
-
Браво и на двете!
-
Ама толкова многоооо ми харесва ❤️❤️❤️❤️
-
Да видях... страхотни сте и двете!
-
Посветен е на Дени, защото нейната картина "Любов през есента" ми го продиктува Благодаря ти, Жени!
-
Краси! Страхотно! И толкова... търся дума, която да не е клише, но стихът ти е красив и много смислен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
