Факт

12 abr 2007, 7:50

Poesía

635 0 3

ФАКТ

Нощта почти си е отишла,
а аз не мога да заспя.
На двора старата ни вишна
със мене дълго си шептя.

Поисках и съвет съдбовен
за мойте, бъдните ми дни,
а тя със стон един, отронен,
болката ми потвърди!

Така, че трябва най-накрая
със съдбата да се примиря,
но много твърдо вече зная,
че няма лесно да се покоря!

2002 г., гр. Пловдив

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

velina (Велина)

2007-04-13T10:34:38+03:00

И това е много хубаво!
SARNE42 (Елена Димова)

2007-04-12T14:53:47+03:00

Благодаря ви от името на Мария.
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-04-12T08:28:10+03:00

О, не се примирявай, нали живота е една борба?
Поздрави!