ФАКТ
Нощта почти си е отишла,
а аз не мога да заспя.
На двора старата ни вишна
със мене дълго си шептя.
Поисках и съвет съдбовен
за мойте, бъдните ми дни,
а тя със стон един, отронен,
болката ми потвърди!
Така, че трябва най-накрая
със съдбата да се примиря,
но много твърдо вече зная,
че няма лесно да се покоря!
2002 г., гр. Пловдив
© Мария Никленова Всички права запазени