9 feb 2007, 9:43

Илюзия 

  Poesía
740 0 1

Блъснах се във тъмната измама,

тухлите шептяха да мълча.

В процепа надигна светлината

хиляди прашинки по лъча.

 

Радвах се, че виждам нещо ярко,

бляскаво сред много мрак и страх.

Никак не очаквах да попречи

ситният невзрачен сивкав прах.

 

Кихнах...

Вече знам.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този стих също е хубав. Наистина понякога нещата не са такива, каквито изглеждат...
Propuestas
: ??:??