konche (Криста)
83 125
19 sept 2010, 17:30

Изживяно 

  Poesía » Otra
5.0 / 1
579 0 1
Ехото разстила се в главите ни -
като забравен звън на призрачни камбани.
Есенни събития измислени
си играят с нас и правят рани.
Дъжд пороен във сърцата ни,
сякаш чакал сто години прилива.
А отвъд това - в душите ни -
сто слънца жадуват изгрева.
Горделиви бяхме, сме, ще бъдем -
хорска орис, наша суета измислена.
Но така не ще пребъдем
в тоя свят, кован за истина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »