Ехото разстила се в главите ни -
като забравен звън на призрачни камбани.
Есенни събития измислени
си играят с нас и правят рани.
Дъжд пороен във сърцата ни,
сякаш чакал сто години прилива.
А отвъд това - в душите ни -
сто слънца жадуват изгрева.
Горделиви бяхме, сме, ще бъдем -
хорска орис, наша суета измислена.
Но така не ще пребъдем
в тоя свят, кован за истина.