Железни окови

8 abr 2008, 13:23

Poesía

787 0 0

Пробуждане... задъхване... измама...
Коварна болка в измамен стих.
Повяхналото и лъжовно щастие ме призовава,
провира се и провокира ме да съм железен щит.
Острието на лъжата ме прободе
и лъснаха твоите долни лъжи.
Бяха завързани очите ми, в окови,
но падна превръзката и отново се родих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Железни окови

Искате да прочетете повече?

Propuestas