Geri_ps
28 el resultado
Пробуждане... задъхване... измама...
Коварна болка в измамен стих.
Повяхналото и лъжовно щастие ме призовава,
провира се и провокира ме да съм железен щит.
Острието на лъжата ме прободе ...
  696 
Пълзи в мен душевно терзание -
как живее човешкото съзнание?
Как е възможно да мамиш, използваш и крадеш от душата,
без дори да не те кори Съдбата?
Искам да бичувам твоята вулгарност, ...
  601 
***
Сътворявайки те,
страшно се изплаших.
Извираше от пръстите ми топлина,
промъкваше се топлината до плътта ти,
пръскайки я с капчици мъгла. ...
  934 
Говоря си с вятъра,
само той ме разбира...
Повял къдриците ми нежно,
оплитайки ги в паяжина необяснима.
Каква съм аз? ...
  730 
Звездопад от сенки и мъгли,
изсипват се в моя ден.
Задушаващи ме с тежестта си,
решени да погубят всичко цветно в мен.
Но душата ми е като цигански катун, ...
  624 
Вървя забързана по мокрите паважи,
загледана в кристалните води.
Учудена, че грейва слънце в небето
и че една целувка стопли нашите души.
Студът изплъзва се от тъмнината, ...
  1044 
Вярно - лудост е.
Но си е наша!
Вярно - невероятно е.
Но сътворихме го за миг!
Вярно - смахнато е. ...
  1027 
Крача боса по пясъка,
а като гларуси мислите летят
към онзи, който провокира ме,
уплаши, изуми и освети моя свят.
Събирайки мидички, им завиждам, ...
  843 
Събличам бавно самотата,
като рокля от наранените си рамена.
И ровя в гардероба със спомени,
търсейки пъстрата гама на свойта душа.
Но в нея всичко избеляло е - ...
  993 
Слънце, облаци, дъги...
редиха се в живота ми до днес.
Променливото време ме гореше,
превръщайки ме в нищо невярващ слепец.
Но отвърза ти стегнатата лента, ...
  589 
Дъждът пробужда се задъхан,
голото си рамо скрива под нощта.
А пулсът му неравномерен и накъсан,
неспокойно свързва се с устните на вечерта.
Камъкът, преграждащ пътя на тъмата, ...
  848 
На Камелия
Замина си, дори не повървя
по странния път на живота.
Не го усети, не го съзря.
Вкуса му дори не опита, макар и с тъга. ...
  752 
Трудно ми е да говоря, понякога.
Защото мечтая. Защото тъжа.
Защото не мога игрички да играя...
Обичам ли? Мълча...
И защо ли не мога ...
  694 
Ако само можех,
бих се превърнала във вятър,
за да заровя пръсти в косите ти.
Ако само можех,
бих станала буря, за да погаля лицето ти. ...
  747 
***
Знаеш ли какво е да си верен?
Знаеш ли какво е свобода?
Знаеш ли какво е изневяра?
Знаеш ли какво е самота?
Можеш ли да бъдеш верен, ...
  708 
Уморена от дъжда,
пролял се в сърцата,
бягам боса в нощта,
пренебрегнала гордост и театър.
Пуст е моят път без теб, ...
  598 
Сърцето ми срещу страха
Вятърът бори се в косите ми,
както ти срещу моят инат.
Морето лутащо се търси брега,
а аз не виждам слънце в нашия свят. ...
  598 
Едно глухарче май ми проговори!
Смутена зърнах насълзените му очи.
Протегнах длан и сбрах простора,
по-ясен и от шепа сняг в тежки дни.
Дарих му го с цялото свое доверие, ...
  704 
Три капки дъждовни
ми носят тъга.
Три капки дъждовни,
пълни с чудеса.
изпълнени с дива ярост, ...
  596 
Къде да те диря
сред толкова мъгли?
С какво да те търся
сред фалш и сълзи?
Любовта ми се стича ...
  730 
Срещам очите ти
сред тълпата от хора.
И заслепена от страст и мечти,
поемам с устни капките дъждожни,
виждайки в бурята твоите сълзи. ...
  719 
"На сираче хляб не се отказва!"
Празни думи на хора, спасяващи своите души.
Защото не знаят какво е жажда за обич,
нужда от подкрепа, милувка, целувка, сълзи.
Едно от тях, бягайки крещи ми "Мамо" ...
  1271 
Чувствата ми срутват се
стигнат ли до теб.
Спомените дразнят ме,
оплитайки се в теб.
Съдбите ни се разминават, ...
  614 
Осъзнах,че те искам,
след като безвъзвратно те изгубих.
С всяка фибра ти ми липсваш,
но късно е-вече ни погубих!
Телефона пак изплаква, ...
  736 
Преплитеме си страховете,
като нишки от сатен.
И ровим в бреговете не омразата си,
затваряйки се в нейн плен.
Пробождаме си вярата ...
  681 
Душа и тяло
Животът на човек е един океан от емоции и чувства, които са пряко свързани с неговите постъпки и действия, изразени чрез неговото тяло. Към всичко заобикалящо го и към отделните личности в живота му.
Чрез своите ...
  4703 
Плаче с мене небето
и морето
виновно се люшка.
Вината умира в сърцето
на нощния ручей. ...
  760 
Заслушвам се в шепота на мрака,
пропит с болката на есенни листа.
Политам с устрем в необята,
макар и с пречупени крила.
Утихнала,успокоена,защитена, ...
  880 
Propuestas
: ??:??