Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
19 abr 2022, 16:50

Жена съм аз, но с кучешка душа 

  Poesía » Otra
361 4 4

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!

 

Рогата и копитата, бодлите,
метлата даже вземам. Ако щеш,
ритни ме подло, но плачът ми скрит е,
остават обич, вяра и копнеж.

 

Животе мой, до днес не се научи!
Не ми плачи, аз мразя да теша!
Дори да си по-гаден и от кучи,
жена съм аз, но с кучешка душа.

 

Ще ги избегна низките ти хватки,
тъй както кучка бяга от беди.
Горчивото ги прави и по-сладки
победите ми псешки от преди.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Паничката ми – кокал от ребро
ИнаКалина ИнаКалина
Poesía » Filosófica
По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
  486  7  16 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??