Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
19.04.2022 г., 16:50 ч.

Жена съм аз, но с кучешка душа 

  Поезия » Друга
362 4 4

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!

 

Рогата и копитата, бодлите,
метлата даже вземам. Ако щеш,
ритни ме подло, но плачът ми скрит е,
остават обич, вяра и копнеж.

 

Животе мой, до днес не се научи!
Не ми плачи, аз мразя да теша!
Дори да си по-гаден и от кучи,
жена съм аз, но с кучешка душа.

 

Ще ги избегна низките ти хватки,
тъй както кучка бяга от беди.
Горчивото ги прави и по-сладки
победите ми псешки от преди.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Паничката ми – кокал от ребро
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия » Философска
По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
  487  7  16 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??