ИнаКалина
523 11395
19 abr 2022, 23:43  

Паничката ми – кокал от ребро 

  Poesía » Filosófica
487 7 16

По скитащия изгрев се познава

дали светът от мазно е преял,

защо сади́ сърца, а никне плява,

това що жъне, кой ли го е сял?!

 

Оставих две сълзи да се отронят

забързани към своя кръговрат,

че в земния ни свят, (не знам за оня),

душата тегли кучешкия впряг.

 

Търговците в сервизи на подноси

с изящни дръжки в злато и сребро,

отпиват страсти, манджите са постни...

Паничката ми – кокал от ребро.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Жена съм аз, но с кучешка душа
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poesía » Otra
Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
  361  4  4 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Роси и Таня!
  • Силен стих!
    Поздравления!
  • Стиховете ти са толкова различни и цветни, че веднага ще ги различа от всички останали. А светът отдавна с мазно е преял и сега го боли стомахът!
  • чапла - преставих си как ме носи на счупеното крило
  • Какъв щъркел? Мене и тебе чапла ни е донесла...
  • Много ми е драго даже. Пипирудите са ми в ушите на мен-фъркат, фъркат , а костният мозък почти е прелял паничката..Вальо, респект и почитания, че съм у уикли буревестника! не я слушай, Надя - тя пъ к'во разбира от сатира и забава...а-хах, Вдъхновявате ме всички. Един път като се вдъхновя и после ми държи влага до следващия път . Така ме е направил Дядо Боже - оплакванията към него. Да ме връща на щъркела и т'ва е. То се е видело, че нема оправия. Благодаря ви много, че сте взели отношение! Наистина, сериозно.
  • Може би, Красимира ще и е не приятен този спам, но знам, колко боли да изгубиш приятел или по-скоро брат, обаче Наде аз говоря за поезия. Защо поетите успяват с едно изречение да кажат всичко и то така да го кажат сякаш е жива картина пред теб, без да ползват някакви не адекватни сравнения:
    "Пролет моя, моя бяла пролет" или
    "Пеперуди, пеперуди тънки сребърни крила "
    Искрено съжалявам за загубата ти, въпреки че ме включваш в групата на не добри и не състрадателни хора.
  • Отговарям ти в прав текст, Вале и спирам. "Костният порцелан", както го наричаш е кучето ми, което вече го няма и хората "добри и състрадателни". Не ми си искаше, но ето, казах го. Няма го Тито вече. Извинявам се на всички, за спама.
  • Интригуващо, водещо към размисли, хубаво.
  • Ех, Надежда
    "Главата ми и аз не знам какво"
    Разбирам, че хумора е нещо възвишено сред поетите особено ползвайки сравнения с костен порцелан, но такива са ми разбиранията
    Извинявай, Красимира за спама.
  • Доста неуместен хумор, но според разбиранията - и бюлетина.
  • Събудих се ребрата ми панички.
    Бедрата ми точилки за тесто,
    а тазът ми гнездо за птички.
    Главата ми и аз не знам какво.

    Краси, ще го включа в седмичния бюлетин
  • "това що жъне, кой ли го е сял?!" Чудесен въпрос?! Поздравления!
  • Ех, Красе... Аз ти благодаря.
  • А чашката - лопатка от гръбнак, превит на две от кучешкият впряг
    ха ха Трудно постижима си!
  • Благодаря за вдъхновението, Наде!
Propuestas
: ??:??