30 sept 2011, 18:46

Как се променяме само... 

  Poesía
937 0 4
Как се променяме само, не вярваш?
А кой пренебрегна мечтите?
Кой се нацупи от глупаво скарване
и сам си преглъща сълзите?
Кой не излиза да види залеза,
че разпознава в него стар огън,
който гореше, но нивга не пареше,
като че бе пратен от Бога.
Не казвай, че все сме си същите, моля те!
Ний бяхме хлапета невръстни.
Ти беше мечтата ми, аз за теб – волята,
сега сме два влака, но късни…

М. Спасов

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Притежаваш много добър стил на писане. Поздрав!
  • Мислех,че съм го коментирала,но май на онова място съм го чела
    Аз съм ти казвала и друг път,харесвам твоята поезия.Този ти стих също е много хубав.Чете се леко и замисля.
    Поздрави и пиши!
  • Браво, Мартин!
    "Ти беше мечтата ми, аз за теб- волята..."
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??