Как се променяме само, не вярваш? А кой пренебрегна мечтите? Кой се нацупи от глупаво скарване и сам си преглъща сълзите? Кой не излиза да види залеза, че разпознава в него стар огън, който гореше, но нивга не пареше, като че бе пратен от Бога. Не казвай, че все сме си същите, моля те! Ний бяхме хлапета невръстни. Ти беше мечтата ми, аз за теб – волята, сега сме два влака, но късни…
Мислех,че съм го коментирала,но май на онова място съм го чела
Аз съм ти казвала и друг път,харесвам твоята поезия.Този ти стих също е много хубав.Чете се леко и замисля.
Поздрави и пиши!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.