ИнаКалина
523 11395
4 feb 2020, 7:12

Камъкът 

  Poesía
672 6 8

От ласки недописани в сърцето

графитен щрих надраска следобяд,

a слънце от небе мълчи отнето,

в обречен облак крие се снаряд.

 

Тече си времето, но без отдушник!

Поема въздух с всеки глътнат миг...

Най-кривите му сметки са послушни

и носят сълзи с маски на комик…

 

Едва ли се живее лесно с «трудно»!

Студът в кръвта е повече от камък,

под камък съвестта е непробудна –

безкръвно оперираната драма...

 

Сърцето вади въглени наживо,

от тежките упойки има страх.

Хвърли го камъкът, дори накриво!

Остана ли безсмъртен някой грях??

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??