4.02.2020 г., 7:12 ч.

Камъкът 

  Поезия
738 6 8
От ласки недописани в сърцето
графитен щрих надраска следобяд,
a слънце от небе мълчи отнето,
в обречен облак крие се снаряд.
Тече си времето, но без отдушник!
Поема въздух с всеки глътнат миг...
Най-кривите му сметки са послушни
и носят сълзи с маски на комик…
Едва ли се живее лесно с «трудно»!
Студът в кръвта е повече от камък,
под камък съвестта е непробудна –
безкръвно оперираната драма... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??