Да, отново беше сън,
но имам неутолима жажда
да заспя още веднъж.
Пред погледа на лунни хора,
зад сенките от тишина,
да сънувам и мечтая.
И да вярвам, че е реално,
да вярвам, че си тук.
Самотата се стопява.
От силата на светлината
изчезва и студеният мрак.
В съзнанието попива
топъл звук. Всеки шепот
е игра на думи.
Всеки допир заключва
убийствения страх
в килията на злите чувства.
Ако сънищата
са ключът към теб,
бих ти идвала на гости всяка нощ.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados