Да, отново беше сън,
но имам неутолима жажда
да заспя още веднъж.
Пред погледа на лунни хора,
зад сенките от тишина,
да сънувам и мечтая.
И да вярвам, че е реално,
да вярвам, че си тук.
Самотата се стопява.
От силата на светлината
изчезва и студеният мрак.
В съзнанието попива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация