Как слаби сме, безпомощни, безгласни
пред бури и сезони, и слънца!
Усмихнати, безчувствени, нещастни,
ту рAзумни, ту с тупкащи сърца!
Тъй малки сме, безсилни пред живота,
пред Бога, пред съдбата, пред смъртта!
А целите - безмислени, нищожни
пред устрема на общата съдба!
От пръст или от пепел, или прах,
незнайно от какво си ни направил!
Нарекли сме те Бог, а ти от смях
превиваш се пред смешните ни планове! ...