28 sept 2020, 11:14  

Крилата и отсечени летят 

  Poesía » Otra
434 7 7

И за безкрилите щом иде реч-

за птиците, които не гнездят,

над вярата, когато падне меч

отсечени крилата им летят!

 

Как бурята от слънце да ги спре

в зениците – зелени мълнии.

Какво като светът не разбере,

че са очи с любов изпълнени.

 

И в мрака да се видиш – остани!

И камък да те тегли към земя,

главата си нагоре повдигни,

ще имам грижа... с моите крила!

© Todos los derechos reservados

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  400 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, един кара на сух таратор, друг - не спазва движението по пътищата.. Благодаря, Генек!
  • Браво!
    Нещо дамите ви удря на летене, а мъжете на Снежанки с водка. /Снежанките са гарнитура/
  • Райна започна първа , после Надя и аз пък да не видя... внезапно стана, да. Радвам се, че споделихме! Благодаря.
  • Крилете ви отиват толкова много! Прекрасни сте!
  • Как хубаво се грижите една за друга!
  • Ехе, какво влакче стана... Летящи сте и прекрасни, и ми липсвате, защито нямам време напоследък, но само да ми остане мъничко, така ще ви се начета с кеф!!!!
  • Имах нужда от тази глътка оптимизъм и крилата ми се поразнищиха...Игли имам в излишък, но виж конците, свършиха. Гуш!
Propuestas
: ??:??