И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре
в зениците – зелени мълнии.
Какво като светът не разбере,
че са очи с любов изпълнени.
И в мрака да се видиш – остани!
И камък да те тегли към земя,
главата си нагоре повдигни,
ще имам грижа... с моите крила!