Магия

30 ago 2010, 9:33

Poesía » De amor

1096 0 3

Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти
и взираш се буден във хорски очи.
Сърцето ти мълчи,
не пей,
а тялото ти мисли, че живей.
Човек?
Не, само сянка от човека,
затворил се във своя ад ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Магия

Искате да прочетете повече?

Propuestas