liusito (Людмила Стоянова)
56 94
30 ago 2010, 9:33

Магия 

  Poesía » De amor
1009 0 3

Веднъж те няма,

после се появяваш на белия свят -

със глас изреваваш.

Растеш като гъба,

събираш мечти

и взираш се буден във хорски очи.

Сърцето ти мълчи,

не пей,

а тялото ти мисли, че живей.

Човек?

Не, само сянка от човека,

затворил се във своя ад

и търсиш  мъничко утеха

във вярата и онзи свят...

Но туй е сън, игра, заблуда -

сърцето тихо си тупти

и чакаш, молиш, търсиш чудо,

което да те окрили.

Да виждаш пъстрата вселена

през погледа на две очи,

да чувстваш топли пеперуди,

играещи във твоите гърди.

Да бъдеш с някой,

може би с човека,

да тръгнеш с него по света,

а той със ласки да те стопля,

когат изгубиш се в мъгла.

Когат си тъжен и дъждовен,

кат облак черен над земя,

със блясъка си той любовен

да бъде твоята звезда.

И слънцето за теб да бъде

в един сумрачен адски час,

във който може да изгрее

една усмивка между вас...

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието ви към моето творчество
  • Стих с магично въздействие...
    Поздрав!
  • Красив сън - всъщност една илюзия която ви кара сутрин като се събудите да се усмихнете!!!
    "Да виждаш пъстрата вселена
    през погледа на две очи,
    да чувстваш топли пеперуди,
    играещи във твоите гърди."
Propuestas
: ??:??