liusito (Людмила Стоянова)
56 94
30.08.2010 г., 9:33 ч.

Магия 

  Поезия » Любовна
1010 0 3

Веднъж те няма,

после се появяваш на белия свят -

със глас изреваваш.

Растеш като гъба,

събираш мечти

и взираш се буден във хорски очи.

Сърцето ти мълчи,

не пей,

а тялото ти мисли, че живей.

Човек?

Не, само сянка от човека,

затворил се във своя ад

и търсиш  мъничко утеха

във вярата и онзи свят...

Но туй е сън, игра, заблуда -

сърцето тихо си тупти

и чакаш, молиш, търсиш чудо,

което да те окрили.

Да виждаш пъстрата вселена

през погледа на две очи,

да чувстваш топли пеперуди,

играещи във твоите гърди.

Да бъдеш с някой,

може би с човека,

да тръгнеш с него по света,

а той със ласки да те стопля,

когат изгубиш се в мъгла.

Когат си тъжен и дъждовен,

кат облак черен над земя,

със блясъка си той любовен

да бъде твоята звезда.

И слънцето за теб да бъде

в един сумрачен адски час,

във който може да изгрее

една усмивка между вас...

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вниманието ви към моето творчество
  • Стих с магично въздействие...
    Поздрав!
  • Красив сън - всъщност една илюзия която ви кара сутрин като се събудите да се усмихнете!!!
    "Да виждаш пъстрата вселена
    през погледа на две очи,
    да чувстваш топли пеперуди,
    играещи във твоите гърди."
Предложения
: ??:??