30.08.2010 г., 9:33 ч.

Магия 

  Поезия » Любовна
1097 0 3
Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти
и взираш се буден във хорски очи.
Сърцето ти мълчи,
не пей,
а тялото ти мисли, че живей.
Човек?
Не, само сянка от човека,
затворил се във своя ад ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??