24 nov 2018, 4:34

Макар веднъж на сто години 

  Poesía » Otra
656 7 5
Аз вярвам: случва се така,
макар веднъж на сто години,
от нищо да боли глава,
със стихове да не премине.
В очите мънички следи
завива есенната шума...
Снегът дали ще ги приспи,
твърдят, че зимата е умна?
В огнището ще разгори
мълчание като жарава,
предчувствие за благини,
ти, Боже, никому не давай

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??