RainaVakova
431 2770
24.11.2018 г., 4:34 ч.

Макар веднъж на сто години 

  Поезия » Друга
636 7 5

Аз вярвам: случва се така,

макар веднъж на сто години,

от нищо да боли глава,

със стихове да не премине.

 

В очите мънички следи

завива есенната шума... 

Снегът дали ще ги приспи, 

твърдят, че зимата е умна? 

 

В огнището ще разгори

мълчание като жарава,

предчувствие за благини, 

ти, Боже, никому не давай

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "В очите мънички следи
    завива есенната шума..."!!!
    Еха!
  • Хубаво послание, но в края нещо ми е непонятно...
  • 100 години самота /по веднъж на 100 години/.

    "Аз вярвам: случва се така...
    от нищо да боли глава,
    със стихове да не премине."

    Оригинално и въздействащо пишеш, Райна. Аплаузи!
  • "предчувствие за благини,
    ти, Боже, никому не давай" - !?

    Какво е това пожелание?!?
  • Тема за размисъл.
    Поздравление!
Предложения
: ??:??