Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират,
а в тихите стъпки прокрадва се мрак,
в покоя зениците мои се взират.
желани узряват мечтите – горят.
В небето наднича далечна звездица,
прашецът полепва на мойто лице,
облак заплака със бистра водица,
и мъка сковава ранено сърце. ...