13.09.2022 г., 18:30 ч.

Миражите ярки ме дебнат в деня 

  Поезия
882 10 29
Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират,
а в тихите стъпки прокрадва се мрак,
в покоя зениците мои се взират.
желани узряват мечтите – горят.
В небето наднича далечна звездица,
прашецът полепва на мойто лице,
облак заплака със бистра водица,
и мъка сковава ранено сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??