10 dic 2013, 22:43  

Момини сълзи 

  Poesía » De amor
489 0 2
Станала рано Росица, в мръкнало още навънка,
лик си измила с водица, снага си стегнала тънка.
В дълги си плитки, що сплела, китка трендафил се кипри
сребърни менци си взела, че на чешмата да припне.
Там си я чакал Стоян, росна й китка да вземе,
после закичен, засмян менците да и поеме.
Веда им зла завидяла на любовта всеотдайна,
вятър с коси разпиляла, криейки тъмната тайна!
Вдигнала страшно ръцете, тежка им клетва изрекла,
после ги стиснала двете, вòда додето потекла...
– Хубава, бяла Росице, в капки дано се превърнеш,
в ранна роса по тревица, в сълзи живот да обърнеш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??