4 mar 2016, 19:59  

Мрак 

  Poesía » Filosófica
433 0 0

Едва сияй луната -

облаци нея скриват.

Мен обзема ме тъгата,

че и най-добрите си отиват.

 

И последний лъч се скрива,

вехне тихо ален мак

и тялото ми заспива,

отнесено от черен мрак.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??