hcs (Георги)
2069 241
4.03.2016 г., 19:59 ч.  

Мрак 

  Поезия » Философска
473 0 0
Едва сияй луната -
облаци нея скриват.
Мен обзема ме тъгата,
че и най-добрите си отиват.
И последний лъч се скрива,
вехне тихо ален мак
и тялото ми заспива,
отнесено от черен мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
: ??:??