hcs (Георги)
2037 243
4.03.2016 г., 19:59 ч.  

Мрак 

  Поезия » Философска
411 0 0

Едва сияй луната -

облаци нея скриват.

Мен обзема ме тъгата,

че и най-добрите си отиват.

 

И последний лъч се скрива,

вехне тихо ален мак

и тялото ми заспива,

отнесено от черен мрак.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??