21 ene 2008, 14:38

Мъката на художника 

  Poesía
1400 0 5
... Обезобразена душа с неразбрани мечти...
Хайде, художнико, рисувай ме - цялата!
Не със сълзи се откупват вини
и не със платна се забравя раздялата.
Извайвай портета ми (сякаш ти липсвам).
Рисувай очите във мъка (без цвят).
Няма ме вече. Но в душата ти жива съм.
Имай ме на картина - съвършено сама.
Гледай ме такава, каквато ме поиска -
далечена, студена, без емоции и грях.
Харесвам ли ти? Защото аз се чувствам унижена,
като художническа мъка, потънала във прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??