21.01.2008 г., 14:38 ч.

Мъката на художника 

  Поезия
1295 0 5

... Обезобразена душа с неразбрани мечти...

Хайде, художнико, рисувай ме - цялата!

Не със сълзи се откупват вини

и не със платна се забравя раздялата.

 

Извайвай портета ми (сякаш ти липсвам).

Рисувай очите във мъка (без цвят).

Няма ме вече. Но в душата ти жива съм.

Имай ме на картина - съвършено сама.

 

Гледай ме такава, каквато ме поиска -

далечена, студена, без емоции и грях.

Харесвам ли ти? Защото аз се чувствам унижена,

като художническа мъка, потънала във прах.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??