anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
8 ene 2010, 18:38

На свечеряване 

  Poesía » Otra
977 0 7

Отмаряш си, дядо, пред райските порти

с цигарата - дяволски серт.

И ангели бели на гневни кохорти

осъждат те – тръбен концерт.

Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”,

отлитат, незнайно къде...

А баба ми Денка със звънко вретено

къделята облак преде.

Търкулва се слънцето – медена пита -

и хуква след нея денят.

Самотният вятър брадясал се скита,

в душата му грижи гнездят.

Провижда се пътят ми – право в небето.

За земното шия торба.

И светло, и тъмно ще ми е отнето –

какво ли тя може побра?

А лунният резен е няма камбана,

изхлузен от дядо цървул.

Как искам завинаги тук да остана!

Но Господ си свирка, не чул.

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е!
  • Искрени благодарности на всички вас, които отделихте време и прочетохте!
  • харесах!
  • Ярки, откроени образи...вятърът с този си угрижен вид е нещо ново и запомнящо се, особняк, като измамения вятър на Лорка, който гризе керемида на покрива...
    лунният резен като изхлузен цървул пък доведе стихотворението близо до света на метафорите ми, моята луна е била изхлузен чехъл на малкия Мук

    за много години и още такива красиви стихове!
  • Как съм пропуснала този извор!Поздрав и ЗДРАВЕЙ!!
  • И тук страхотия!
    Голямо Браво и от мен!!!
  • великолепие! благодаря!
Propuestas
: ??:??