8.01.2010 г., 18:38 ч.

На свечеряване 

  Поезия » Друга
1065 0 7
Отмаряш си, дядо, пред райските порти
с цигарата - дяволски серт.
И ангели бели на гневни кохорти
осъждат те – тръбен концерт.
Надпяваш ги с твоята “Дено, ой, Дено”,
отлитат, незнайно къде...
А баба ми Денка със звънко вретено
къделята облак преде.
Търкулва се слънцето – медена пита -
и хуква след нея денят.
Самотният вятър брадясал се скита,
в душата му грижи гнездят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноним Всички права запазени

Предложения
: ??:??