Небето рони звън
От тази залезна висина
прииждат слънчеви поклони.
Там спомени за една жена
мислите ми топли ронят...
След срещата на поглед и зов-
нежни очертания се стопиха
в слова за безмълвна любов...
И те живеят в няколко стиха.
И отново идваш пременена
с усмивка и природен грим!
Жадувана,с обич окрилена,
за тъжните дни да си простим.
А аз,от миналото общо изгарям
с ласките отекнали... И грях-
останал в коловозите на тъжни гари:
обичта ти още търся!Успях
да те видя в безброй силуети...
Нима се завръщаш като сън?
Или ята от пролетта възпети
ми махат. И небето рони звън.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Стойчо, по много специфичен начин изразяваш своите преживявания и чувства, и затова твоята лирика се отличава. Тя се характеризира със емоционална наситеност. Поезията ти е музика. Ти си ваяч на стихове! В ръката си държиш най- тънката четка, с която рисуваш своите емоции! Твоята поезия е подчертано експресивна!
И никога, и по никакъв повод не се възгордя! И винаги намираш време и желание да кажеш добра дума за останалите автори в сайта.Възхищавам ти се! -
Благодаря за оценката, Антоан!
-
Благодаря за коментарите,Спиро Киров и Таня!
-
Много е хубаво! Споделям го!
-
Някаква незаглъхнала тъга сякаш се прокрадва от сенките на отминали години. Много е хубаво... и тъжно, но пък идва пролет!
-
Благодаря, Гавраил!
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за нови творчески търсения! -
Животът е пътека от надежди по която вървим и търсим Любовта.
Поздравление,Приятелю! -
Благодаря за коментара, Руми!
Но за да бъда искрен, още се надявам!
Само сънищата говорят за липсата!
Приеми моите сърдечни поздрави! -
Колко добре си я възпял любовта, Стойчо! Усеща се носталгия по отминалото, но желанието на лирическия за прошка сякаш му носи душевно умиротворение! Поздрав!
-
Благодаря ви за споделянето, Иржи и Силвия!
Само със спомени не се живее,но без тях за къде?!Те са като балсам за надеждата! -
Красиво е, Стойчо!
-
Поздравления,Стойчо,добре изразени чувства по още живите спомени.....
-
Благодаря за коментара,Росилина!
Все още... -
Не ми стигна само един прочит! С всеки следващ откривам нов нюанс и прелест! Хубаво е, че все още търсим, все още искаме да простим и успяваме да чуем онова одобрение свише, когато обичта е истинската!
-
Благодаря, Гюлсер!
Все някога трябва да има първи път... -
Сложен текст, с напластени образи-спомени с доминиращо присъствие на жена, която побира в своето излъчване други силуети, "останали в коловозите на тъжни гари". Не съм сигурна, че успях да дешифрирам преживяването на лирическия герой. Впечатлена съм от алюзията "залезна висина". За първи път я срещам в поетичен текст. Оригинално!
-
За много години!
Георги, Таня,радвам се, че сте съпричастни към моите сърдечни спомени! -
Много ми хареса, споделям тази красота!
-
Хареса ми...
Мелодично, жизнено... -
Дочувам звън от въздишки...
Благодаря, Веси-Еси!😍 -
Отрони се от мен въздишка, по която ти изпращам своите поздравления. Аплодисменти!
-
Благодаря ви,Катя и Дочка за споделянето!
-
"От тази залезна височина
прииждат слънчеви поклони"
Една любов остава в песента
и е красива всичките сезони...
-
Красива творба!Поздравления, Стойчо!
-
Благодаря ви ,Младен и Станислава за коментарите!
-
Все такива да са ви греховете на мъжете, и по повече, а ние доволно да се радваме, че сме ви ги причинили, и че такива грешни стихове сте ни посветили!
!!! -
Една любов се завръща от мъглата на времето, живяла единствено в спомена, но възкръснала в реалността от него. Чудесно ваеш тези чувства, Стойчо! Аплаузи!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Добрата дума заключени порти отваря!"
Нямам причини да се усещам нещо повече от другите!
Аз израснах на село,сред природата на равна Тракия,край домашните животни и любимци.Баща ми беше здравен работник (фелдшер) и понякога, среднощ щом го призоваваха за помощ, ставаше и тръгваше към пациента...
Аз имах един пример за всеотдайност и безкористно служене на хората в името на живота.Освен това, беше възпитаник на д-р Петко Момчилов,в чиято клиника е работил преди Девети септември.Майка ми беше обикновена селска жена, която хубаво пееше.А татко свиреше на гайда,кавал и мандолина, беше худ,. ръководител на самодейния състав при читалище "Светлина"в родното ми село Роза, Ямболско.
Това беше семейството ми, средата оформя и възпитава,тя неусетно насочва дарбите всекиму, според духовните ценности и пожелания.
Благодаря за вниманието, Лидия!