От тази залезна висина
прииждат слънчеви поклони.
Там спомени за една жена
мислите ми топли ронят...
След срещата на поглед и зов-
нежни очертания се стопиха
в слова за безмълвна любов...
И те живеят в няколко стиха.
И отново идваш пременена
с усмивка и природен грим!
Жадувана,с обич окрилена,
за тъжните дни да си простим.
А аз,от миналото общо изгарям
с ласките отекнали... И грях-
останал в коловозите на тъжни гари:
обичта ти още търся!Успях
да те видя в безброй силуети...
Нима се завръщаш като сън?
Или ята от пролетта възпети
ми махат. И небето рони звън.
© Стойчо Станев Всички права запазени
"Добрата дума заключени порти отваря!"
Нямам причини да се усещам нещо повече от другите!
Аз израснах на село,сред природата на равна Тракия,край домашните животни и любимци.Баща ми беше здравен работник (фелдшер) и понякога, среднощ щом го призоваваха за помощ, ставаше и тръгваше към пациента...
Аз имах един пример за всеотдайност и безкористно служене на хората в името на живота.Освен това, беше възпитаник на д-р Петко Момчилов,в чиято клиника е работил преди Девети септември.Майка ми беше обикновена селска жена, която хубаво пееше.А татко свиреше на гайда,кавал и мандолина, беше худ,. ръководител на самодейния състав при читалище "Светлина"в родното ми село Роза, Ямболско.
Това беше семейството ми, средата оформя и възпитава,тя неусетно насочва дарбите всекиму, според духовните ценности и пожелания.
Благодаря за вниманието, Лидия!