670301 (Павлина Гатева)
1387 361
26 dic 2016, 16:06

Неизбежността 

  Poesía » Otra
440 0 5

Мислиш със клише на младостта.
Ала аз, отдавна уморена
от геройски битки, вече спя
на дланта на моя Бог-вселена.

 

Моите деца ще дават плод;
мойте внуци ще предат космична
мрежа с други същества.
В мен остана запас от обичане;

 

само него мога да ти дам.
Не ревнувай. Нямам сетивата
да се гърча. Като дар,
времето изяде без остатък,

 

с неизбежността на бяла смърт,
оптимизма, тежко безразсден.
Да приемем! (Свойто помъдряване,
оглупяване или присъда.)

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??