Неизбежността

26.12.2016 г., 16:06 ч.

Поезия » Друга

527 0 5

Мислиш със клише на младостта.
Ала аз, отдавна уморена
от геройски битки, вече спя
на дланта на моя Бог-вселена.
Моите деца ще дават плод;
мойте внуци ще предат космична
мрежа с други същества.
В мен остана запас от обичане;
само него мога да ти дам.
Не ревнувай. Нямам сетивата
да се гърча. Като дар,
времето изяде без остатък, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неизбежността

Искате да прочетете повече?

Предложения