670301 (Павлина Гатева)
1387 361
26.12.2016 г., 16:06 ч.

Неизбежността 

  Поезия » Друга
441 0 5

Мислиш със клише на младостта.
Ала аз, отдавна уморена
от геройски битки, вече спя
на дланта на моя Бог-вселена.

 

Моите деца ще дават плод;
мойте внуци ще предат космична
мрежа с други същества.
В мен остана запас от обичане;

 

само него мога да ти дам.
Не ревнувай. Нямам сетивата
да се гърча. Като дар,
времето изяде без остатък,

 

с неизбежността на бяла смърт,
оптимизма, тежко безразсден.
Да приемем! (Свойто помъдряване,
оглупяване или присъда.)

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??