8 oct 2008, 6:15

Невярваща 

  Poesía » Otra
637 0 1

 

Намирах се във някакъв тунел,
със зъбите си късах тъмнината.
Препъвах се в невидимия паралел
между реалността и суетата.

Докосвах тишината със очи,
а тя болеше в скритите ми рани.
Изплиташе сърцето ми лъчи,
но те се стапяха във ледните ми длани.

Потъвах бавно в бездни от мечти,
желанията тичаха след мен.
Зарових се в сърцето си и чух сълзи
да пеят песни за отминал ден.

Изгубих се във своята душа
невярваща,че все така е жива
пулсиращата, угнетената лъжа
и път към мен самата ми разкрива.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Една лъжа отваря очите и... дава нов порив за живот напред!
    Поздравления, Рени!!!
Propuestas
: ??:??