Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни
на дъга в петолиние цветно –
от сбогуване в есен безкрайна
до избухнало пролетно – лeтно.
Ще притихна в косите ти снежни,
щом засвири живот al niénte!*
Разпилей женска сила и нежност,
посади я в очите на цвете...
И излей тази есен в сопрано
от сърцето си, мило пиано...
______________________________________________
* al niénte – до пълно затихване, до нищо
© Todos los derechos reservados