Небе си ми и звезда си ми
и цялото море в кръгозора,
и любов си ми, и тъга си ми,
хладен бриз в тежката умора.
Любовта ми към теб е необятна –
малка е Вселената дори,
за много хора даже непонятна –
хем любов, а толкова боли.
Няма те!
Спомените си като дете отглеждам...
Не забравям лицето ти и твойте ръце.
Липсваш ли – към слънцето поглеждам
и свързвам моето с твоето сърце.
Туптят сърцата в два различни края на земята
и забрава няма, боже мой.
Дълго, дълго ще е мрачно в душата.
Нагнетена самота.., гръм, порой...
© Natalie Todos los derechos reservados