Небе си ми и звезда си ми

и цялото море в кръгозора,

и любов си ми, и тъга си ми,

хладен бриз в тежката умора.

Любовта ми към теб е необятна –

малка е Вселената дори,

за много хора даже непонятна –

хем любов, а толкова боли.

Няма те!

Спомените си като дете отглеждам...

Не забравям лицето ти и твойте ръце.

Липсваш ли – към слънцето поглеждам

и свързвам моето с твоето сърце.

Туптят сърцата в два различни края на земята

и забрава няма, боже мой.

Дълго, дълго ще е мрачно в душата.

Нагнетена самота.., гръм, порой...