Опърничавост
Дали не остарявам преждевременно
на вятъра от лунните зографии?
Виж, зимна кротост е в коси насмел,
а кладенци, изсъхнали и вкаменени,
в очите ми - от земното притегляне.
През дупките на миналото си отиват
като тела на моржове сезоните
и вкоравиха се в юмрук човекодните -
лежат в агония прострени спомени.
Животът се изнизва не на пръсти,
не пее тихичко росата жадна, ...