Опърничавост
Дали не остарявам преждевременно
на вятъра от лунните зографии?
Виж, зимна кротост е в коси насмел,
а кладенци, изсъхнали и вкаменени,
в очите ми - от земното притегляне.
През дупките на миналото си отиват
като тела на моржове сезоните
и вкоравиха се в юмрук човекодните -
лежат в агония прострени спомени.
Животът се изнизва не на пръсти,
не пее тихичко росата жадна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация