Синът на Немезида из тревата тича бос,
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни,
а само звучна лира със която мами сенките вечерни,
и няма той сандали със крила които да го понесат
и в тоя ранен миг към мене да го отнесат.
По пътя той се спря да седне, да отдъхне.
Намери извор и отпи, но от нейде хладнина го лъхна.
И тогава забеляза как се бе на две разцепила земята,
със лирата си златна разсея слабо тъмнината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse