Ranrozar (Стойчо Станев)
647 19458
30 ene 2021, 16:19

Отвъд думите 

  Poesía » De amor, Filosófica
444 9 25

                      ...И думи, думи...

                      Изправен срещу тях

                      и те срещу ми,

                      стоя тъй както пред разстрел.

                                Димитър Стойчев

 

Когато ти в младост чуеше думи 

от близките ти до сърцето хóра...

Слънцето в теб галеше простора.

Небето нямаше цвят на куршуми. 

Оттърчаха детството с годините. 

И новите думи са фалшива заслуга!

Несетно преминаха в орбита друга.

Ехото на живота и любовта отмина.

 

 

     

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С думите може много, но понякога са безсилни пред мощта на тираните.
    Благодаря за хубавите думи, Росица!
    Когато свършат думите идва истината, колкото и да бъде премълчавана.
    Благодаря за оценката, di_t (Т.Т.)!
  • Истинско е!
  • Думите са най-силното оръжие на човека.С тях можеш да сринеш в земята или да издигнеш в небесата!Хубаво е!
  • Благодаря ви момичета!
    Ценя високо вашите коментари.
    Независимо дали са критични или носят приятни, за да не кажа елейни оценки,за мен са от значение. Понякога ми се иска, като всеки от нас да получавам приятни "ваксини",но и горчивите билки лекуват!Силвия, Миночка и Румяна приемете моите поздрави и пожелания за здраве и късмет по пътеката на живота и любовта!
  • В младостта по-лесно преглъщаме нещата, а после....ги преосмисляме.
    Възраст и години!
  • Харесах дълбоко смисленото и преживяно чувство при написването! Поздрав!
  • Кратко и много въздействащо, Стойчо.
  • Благодаря за доверието, Латинка-Златна!
  • Ranrozar (Стойчо Станев), вярвам, че при теб любовта все още я има!...
    Поздрави!
  • Благодаря за коментара и оценката, Димитър!
  • Опитът, преживяното в живота променят и думите и въздействието им.
  • Благодаря за коментара и оценката, Жени!
  • Всеки ред е поанта. Буквално.
  • Благодаря, Доче!
    Дори глухонемите имат способността да се разберат с другите си сетива!
    А може би, е изумително, че наглед нормални хора са инфантилни, въпреки истината за думите?!
    Нещо като:"Интереса клати феса!"

    Благодаря, Хари!
    "Спорът ражда истината, но тя е зависима от волята на победителите!"
  • Поздравления, Стойчо!
    Майсторски поднесена житейска истина!
  • Благодаря, Йоана!
    Вярно е, че "миналото е мъртво", но забравя ли се?!
  • ...Слънцето в теб галеше простора.
    Небето нямаше цвят на куршуми...

    Толкова много е вложено тук... Наистина боли по отминалото, но настоящето може да бъде все така хубаво. Ако успеем да забравим за куршумите и станем отново слънце...
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
    Мисана,както винаги прояви собствен прочит и анализ на това и другото написано от мен, за което, благодаря!
    Скитница, много точно си го казала:"очите на познанието са тъжни!"
    Сърдечно благодаря!
  • Много е хубаво! Навя ми спомени с:
    "Когато ти в младост чуеше думи
    от близките ти до сърцето хóра..."
    Тъжно и мъдро! Една дума може да те убие или да те накара да полетиш...
    Поздравявам те!
  • Нямаме власт над промените, но можем да стоим величествено встрани от тях...
    А думите са просто семиотика. Голяма мъдрост има в лаконичния ти стих, Стойчо. Поздравявам те!
  • Една спирала на времето!
    Поздрави, Стойчо!
    Много ми хареса!
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите Пепи, Владислав, Мария и ИнаКалина!
  • Хората си променят заряда, думите- не.
  • Много поетична лексика. Но е новаторско, а не остаряло стилистично.
    Ако реченото остане в стореното, то потегля към орбитата на времето.
  • Благодаря ти, че ме срещна с поезията на непознат за мен поет!

    Стихът ти е носталгичен, с глаголи в минало време, за съжаление, а е хубав!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??