...И думи, думи...
Изправен срещу тях
и те срещу ми,
стоя тъй както пред разстрел.
Димитър Стойчев
Когато ти в младост чуеше думи
от близките ти до сърцето хóра...
Слънцето в теб галеше простора.
Небето нямаше цвят на куршуми.
Оттърчаха детството с годините.
И новите думи са фалшива заслуга!
Несетно преминаха в орбита друга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация